Земя на синовете

Новата творба на Джипи е истинско чудо. Тя е предизвикателна, бурна, горчива и безмилостна, но в същото време удивителна. Сюжетът й е простичък и примитивен; започва от финала – края на всички разкази, тъй като героите са мъртви, авторите също не са между живите, а самият акт на писане изглежда нежив... Затова четенето на книги е важно: те могат да те хвърлят в вихрушка от чувства, която радикално преобръща света ти и оставя следа в душата ти... Corriere della Sera

“Земя на синовете” представлява значителен отклонение от предишните му романи, но същевременно продължава техния дух: както в “С.” или “Зле нарисуваният мой живот”, тук също се разглеждат отношенията между бащи и синове; подобно на ранните му произведения (“Целувки от провинцията”), присъстват незнайни покрайнини и усещането за празнота прониква дълбоко в душите. Автобиографичният аспект отсъства явно, но Джипи не може просто да направи комикс за развлечение – всяка страница идва директно от дълбините на неговата душа... Той избягва злободневната тематика, политическите въпроси и модните тенденции; не предлага удобства за читателя. Именно затова неговите комикси ще останат запомнени.
Il Fatto Quotidiano

Този увлекателен комикс представя изкуството си по най-чистия и искрен начин – квинтесенция на историята чрез последователни изображения… Антиутопията проследява пътеката начертана от класици като Джак Лондон с “Алената чума” до Филип К. Дик и "Сблъсък" на Стивън Кинг… Откровената бедност около главните персонажи успява да се трансформира в невероятна красота. La Stampa

“Земя на синовете” прилича повече на река – благодарение своите теми и сила – тя не е само история за взаимоотношения между бащи и деца или проявление на любовта им; това е много повече: многослойно произведение с въздействие (понякога причинява истинска болка), което носи личен характер. Черно-белите рисунки комбинирани със скромния текст показват лица сякаш изплували като дървени статуи...
L’Indice