Февруари

Деветнайсетгодишният Мартин Костов прави впечатляващ старт в литературната си кариера. Още на 15 години той успява да завладее вниманието на публиката и критиците, които не пестят похвали за него. Дебютната му творба "Дом" показва значителна творческа зрялост. Читателите го определят като "ужасното дете" на съвременната поезия, наричайки го "новият Дебелянов" и "българския Рембо", откривайки сходства с произведенията на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне и Сара Кейн.

Втората му стихосбирка е истинска ода за любовта – невъзможна и самопораняваща се до краен предел; именно тя служи като основен мотив за „живота в смъртта“. В книгата "Февруари" се преплитат тъгата от непрогледния мрак с ослепителната светлина – онази светлина, която Библията описва с думите: „в мрака свети и мракът я не обзе“. Тази книга изразява страданията на сърцето. С драматичната си искреност, поетична сила и трагично вдъхновение, "Февруари" представлява важно събитие в литературата. Тази творба носи стойност.