Усилието да узнаваш

В творбите си Саръилиев разглежда теми, свързани с живота и съзнанието, паметта, както и основополагаещи философски въпроси като природата, мисълта, желанието и свободната воля. Той се занимава и с връзката между душата и тялото, науката и религията, детерминизма и индетерминизма в природния свят. През 1947 година публикува книгата "Сократ", в която анализира школата на този велик морален философ заедно с важните аспекти от неговия живот и работа. Това произведение е първата част от трилогията "Сократ – Платон – Аристотел".

Саръилиев притежава либерални възгледи относно философията. Според него тя представлява стремеж към истината чрез свободно изследване; той вярва, че подобен напредък може да настъпи само там, където има свобода на мисълта - такъв принцип важи още от времето на Древна Гърция. В края на своя труд за Сократ той подчертава: “В една държава гражданинът трябва да спазва законите й. Ако те поискат живота му, той е длъжен да го предостави. Но съществуват неща, които никоя власт не може да поиска — в човешкия живот има области извън контрола на държавната власт. Индивидът разполага с права, които нито една човешка сила няма право да оспорва или принуждава него да отказва...”

Когато пише тези редове за себе си в статията “Философията в България” за чуждестранно научно издание, проф. Иван В. Саръилиев вероятно не подозираше колко дълго ще продължи самотното му философстване в дневниците му — процес по организиране и систематизиране на архива си, част от който намира място във въпросната книга.