Прагматизъм

Ние желаем да разберем, просто заради самото знание, а не поради ползите от него. Духът ни има нужда от познание и науката идва да задоволи този стремеж, както и философията...

Хората с висше образование обикновено са религиозни, подобно на тези без знания. Полуобразованите пък често са атеисти. Това е вярно в много случаи, но съществуват и изключения...

Аз не съм затворена единица; приличам на комета с ярко ядро и опашка, която се губи в пространството. Чрез тази опашка корените ми се простират във всички посоки. Познанието означава достигане до реалността, но тя никога не може да бъде напълно обхваната. Около моето познание има огромна област останала непозната и такава ще си остане завинаги...

Теорията на Айнщайн показа, че законите на науката във всеки един момент не представляват окончателни истини; те могат да изменят характера си при появата на нови факти от експерименталното поле. Такова е било винаги моето мнение, което можете да намерите в книгата ми „Прагматизъм". Имаме разбиране за света около нас, но то не е окончателната истина. Научните истини се променят паралелно с развитието на научния прогрес. Те имат свой собствен живот – понякога дълъг или кратък.

Човешкият разум е ограничен и неспособен напълно да осмисли действителността такъв каквато е тя. Нашето познание относно явленията е относително - точно така! Но то не винаги e адекватно; адекватно можем да разберем само себе си като свободни духове: частично осъзнаваме света около нас , но никога напълно.

С оглед на това колко динамичен е светът всичко изглежда безполезно в стремежа към пълното му познаване такова каквото всъщност е . За щастие нашият капацитет за знание удовлетворява нуждите ни достатъчно добре.