Татарската пустиня

Младият офицер Джовани Дрого е назначен да служи в отдалечен планински гарнизон с поглед към обширна северна пустош. В началото той отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно попада под влиянието на магията на това място и прекарва следващите три години там, носейки надеждата, че един ден врагът ще му предложи миг на слава и удовлетворение.

Романът му „Татарците” излиза за пръв път в Италия през 1940 година. Осем години по-късно започва публикуването му във Франция, откъдето тръгва световната известност на Дино Бузати.

Сред произведенията му са сборниците „Шест разказа”, „Коломбар”, „Трудни нощи”, както и романите „Големият портрет” и „Една любов”.

Дино Бузати не е само журналист, писател или поет – той е също драматург, либретист, сценограф, художник и графичен дизайнер. Роден през 1906 г., той живее интензивно до тихата си смърт през 1972 г. Опознавайки ужасите на Втората световна война, той описва не само битките на фронтовете, а също така живота на моряците от военноморските сили – техните страхове и мечти.

Бузати активно участва като кореспондент за вестник "Корriere della Sera" по време на фронтовете в Етиопия. Проявява смелост, която вдъхновява командирите му да го номинират за сребърен медал за храброст.