Един живот в пет тетрадки

„Когато бях на осем години, ме избраха да участвам в „Танца на снежинката“ около общоградската елха за Коледа. За случая ми ушиха пачка от бяла разтегателна хартия, покрита с блестящи пайети...“

Така изглежда Надя Тодорова през 1933 година, без дори да подозира каква популярност ще й донесе киното и колко награди ще спечели в театралната сфера. Но дали сме я познавали истински? С тази книга имаме възможността да се приближим до нея по начин, който никога не сме си представяли. Издателство „Книгомания“ публикува за първи път последните й записки – пет тетрадки, написани на ръка. Животът й е предаден от нейна гледна точка.

Надя открито споделя детските си мечти и любовни истории, срещите с големи имена в изкуството, както и опитите си като съпруга и майка. Читателят може да проследи как момичето от Асеновград – смутено стискащо ръката на цар Борис III – се трансформира във фурията, която повдига ръка за „Хайл Хитлер“ срещу Тодор Живков.

***

Надя Тодорова (1925–2016) е родена в семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте под влиянието на филмите с участието на Чаплин. След гимназията заминава за София да учи право, но вместо това предпочита кариерата актьорска игра в местния театър. Там печели овации като Юрталанката от „Снаха“ и Злата от „Криворазбраната цивилизация“, а успехите й продължават с нови награди и предложения от театри из страната.

Иван Андонов я забелязва за киното; тя играе малки запомнящи се роли под режисурата на Николай Волев и Рангел Вълчанов сред други известни творци. Преди смъртта си завършва своя единствен мемоарен труд "Един живот в пет тетрадки".

Не можем да изброим всичките над 40 филма с нейно участие; обаче все още помним незабравимата Мадам от хотел "Америка" или Теменугова от "Вчера". Нейните култови реплики остават част от нашата памет: например Кулишева от "Двойникът" или Димитрова от "Дами канят", които потвърждават старата максима: „Няма малки роли - има само велики актьори“.

„Лицето беше очевидно присъствало специално написани роли именно за Надя Тодорова.“ – Георги Мамалев

„Тя преминаваше плавно между живота и сценичното изпълнение.“ – Люба Маричкова

„Имаше уникално чувство за хумор; понякога взривяващо силно.” – Мария Статулова