Хоро

Романът "Хоро" притежава авангардно звучене, на което могат да завидят мнозина от съвременните „модерни“ и „постмодерни“ автори.

Събитията се развиват в тежките години между 1923 и 1925 г., когато един след друг загиват политици и интелектуалци. Сред тях е депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Възниква един от най-кратките и трагични некролози в българската история: „Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България".

Тази атмосфера обгражда написването на романа "Хоро", който е публикуван и веднага забранен. Защо сега именно той се преиздава? Причината е, че нашето общество все още носи белезите на дълбоко разделение – народът не споделя едни и същи възприятия за миналото или настоящето, а конфликтите между народа, властта и интелигенцията остават актуални.

Затова "Хоро" отново вижда светлина; необходимо е да осъзнаем сегашното ни разединение преди то да доведе до ситуация, в която „злобата ще управлява човешките отношения“. Настъпило е времето за повторно четене на това произведение; време за завръщане към важната литература и история.

Не ви пожелавам просто приятно четене; желая ви размисъл.
Из послеслова на редактора Роберт Леви