Евангелие на тревата

В българската поезия не съществуват закъснели дебюти, а напротив - има твърде ранни. Силвия Недкова демонстрира, че стиховете трябва не само да се изживеят и запишат, но и да бъдат оставени да преминат през времето. Всеки един от нейните стихове е като войник, който е преодолял своя маратон; той многократно е умирал на бойното поле, преживявал е бурии и дъждове, но все пак носи посланието си.

Стихотворенията в нейния сборник са написани в продължение на над 30 години. Не често литературата ни предлага подобно личностно спокойствие и внимателен респект към процеса на писане на поезия и публикуване на книги с творби. Умението да се улови истинския резониращ звук на думите зад натрупаните преживявания придава стойност на "Евангелие на тревата". В него присъстват духът, дъхът, сърцето, молитвата, проклятието, гневът, плачът заедно с мъдростта и разнообразната игра между иронията и самоиронията. Има смелост за свързване на различни времена, хора и съдби.

Според Александър Секулов: „Стихотворенията й наподобяват притчи с проникновена тъга.“ А Мирела Иванова добавя: „Тази книга обединява както библейска мъдрост така и разбирането за ежедневието.“

„Застанала сред свежата трева,
под новото коронясано дърво,
осъзнавам -
душата ми жълтее,
а умът ми блести в синьо.“
- казва сама Силвия Недкова.