Шепа врани

Като кестен съм кафява,
като трънка черноока,
като бърз поток,
като див звяр - жестока.

„Балада за кафявото момиче“

Така започва една вълнуваща история за любов, загуба и отмъщение. Чрез смяната на сезоните Джоан Харис черпи вдъхновение от природата и фолклора, с което умело свързва младостта и зрелостта, страстта и мъдростта в един модерен разказ.

Историята проследява едно диво безименно момиче, живеещо сред вълците, дърветата и билките – Странница без минало. Само истинската любов може да я привлече към чуждия и измамен свят на Хората - света на имената. И когато капанът на този нов свят се затваря зад нея и я отделя от естественото й обиталище, изглежда само желанието за отмъщение е достатъчно силно да й помогне да избяга.