Европа и идеята за нация

Един от основните аспекти на европейската култура е, че тя периодично преминава през различни кризи. Това обаче подчертава факта, че в противовес на други значими исторически култури, тя не е затворена и не е достигнала статичен статус. Няма как да принадлежиш към дадена нация само по рождение; необходимо е активно да се ангажираш с нейното развитие всеки ден. Да бъдеш просто англичанин, германец или французин всъщност означава да си ограничен в погледа си.

Хосе Ортега-и-Гасет (1883–1955) – виден испански философ – играе важна роля в размислите за съвременната обединена Европа. Според него процесът на европейска интеграция, въпреки трудностите и кризите, има перспективи благодарение на хилядолетната общоевропейска история зад него. Той описва Европа като „много стар факт“ и я определя като „разумът“ на историята през последните дванадесет века върху континента. Европейският исторически „разум“ надхвърля националните идентичности, но това не предполага унищожаване на самите народи при обединението им: „Нациите трябва да бъдат интегрирани без насилствено смилане“, казва той, подчертавайки нуждата Западът да запази своя разнообразен характер.

Ортега-и-Гасет започва кариерата си като философ и социолог с книгата "Размисли за дон Кихот" през 1914 г., а след това става един от основателите на всекидневника "Сол". През 1934 г. публикува "По повод на Галилей", а година по-късно издаде "Историята като система". Най-популярният му текст остава "Бунтът на масите", докато сборникът "Мисли за Европа" съдържа статии и лекции написани между двете световни войни.

През 1931 година Ортега-и-Гасет е избран за депутат, но скоро се отказа от политиката разочарован от нея; след началото на гражданската война през 1936 г., той живее в изгнание до 1948 година.