Дуински елегии (двуезично издание)

Настоящият български превод на „Дуински елегии“ от Райнер Мария Рилке излиза почти сто години след публикуването на оригиналния немскоезичен текст през 1923 г. Независимо от дългото време и многобройните интерпретации, същността на поетичната визия на Рилке остава неизменна и блести с непокътнато великолепие.

Стефан Цвайг, един от най-добрите познавачи на творчеството му, описва забележителното езиково постижение в "Дуински елегии" така: "...в тази свещена есен на своята зрялост, Рилке предизвиква границите на езика, стремейки се да улови почти невъзможното: не само звука, който резонира в нещата или тяхната сетивно възприемана форма, а мистериозната връзка между тях – като дъх над устните. Той желае да разкрие безсловесното и онова недостъпно за словото; именно това представлява неговата ненаситна творческа воля тук. Портретът на чистото понятие и метафората за неразбираемото изискват езикът да бъде натоварен до краен предел - той трябва да се потопи в своите най-дълбоки бездни и да преодолее границите между разбираемото и непонятното. В тези "Дуински елегии", Рилке преминава през различни стилове - от лиричното към францисканското и окончателно ставайки орфически поет; той носи със себе си величествения мрак, подобно този при ранно починалите германци Новалис и Хьолдерлин. Ние самите едва ли сме могли тогава напълно да усетим смисъла зад последните му стихотворения; едва сега те болезнено ни разкриват истинската си стойност: те вече не са опити за общуване с живия свят, а диалог с отвъдността както физическата така и чувствителната страна. Това беше началото на разговор с безкрайността – братска реакция срещу смъртта, която настойчиво отправя погледа си нагоре към тъмнината."

„Дуински елегии“ ще бъдат представени за пръв път в двуезично издание с нов превод от немския оригинал направен от Пламен Хаджийски под редакцията на Борис Христов и Нина Симова. Основният текст включва две важни писма от Рилке, които дават информация относно концепцията зад поетичния цикъл и процеса около написването им. Книгата съдържа също бележки от преводача основани главно върху кореспонденцията му целящи да улеснят читателя при разглеждането особеностите в лирическите идеи на Рилке.