Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Как спрях да крада

Корицата на Как спрях да крада
Издателство:Жанет-45
Брой страници:114
Година на издаване:2017
Дата на издаване:2017-11-23
ISBN:9786191863754
SKU:78762200016
Размери:12x21
Тегло:162 грама
Корици:МЕКИ
Цена:13 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

В този сборник можете да намерите фантазии, мечти, сънища и шеги. Чувства, представени под формата на птици и животни. Обекти, които преминават през различни приключения. Жаба с копнеж за идеалната красота; костенурка, която е недоволна от килограмите си и не желае идването на пролетта; бездомно домашно същество; баба с колт; скелетът на Хемингуей; бухал в търсене на крем против слънчево изгаряне. Всичко това е част от моята колекция от носталгия и очарование. Процесът на написване на тази книга ми напомняше детска игра и се надявам четенето й да бъде подобно преживяване.

"Разкази" от Мария Донева – авторката, считана за символ на поезията. И какви разкази! По-красиви от самата поезия, по-силни в своето послание и много сърдечни – истински "Марийски"! Когато ги прочетете, ще осъзнаете няколко важни неща.

Първо ще бъдете удивени от факта, че тези кратки разкази са наситени със съдържание и емоции - те действат като приказкотерапия (да, такова нещо съществува!) за възрастните – особено нужни са за определени родители, деца или баби с внуци. Ще усетите лека тъга и мило познато чувство при прочита им независимо дали героите имат крака или лапички.

След това може би ще сравните Мария със Светослав Минков – но бързо ще коригирате мнението си: тя притежава нещо уникално - способността да изразява нежност чрез думите си , майчинско прощение към персонажите си и непокорство във фантазиите си по свой собствен начин.

Ще искате да препрочитате разказите - невъзможно е просто да опитате малко сладост; трябва да я оставите да се разтопи върху езика ви дълго време преди всичките вкусове да станат явни. След повторното четене пак ще установите истини: понякога рибките или гаргичките показват повече човечност отколкото хората около нас... Но пък хората често носим повече обич или мъка отколкото жирафчетата!

Най-важното е усещането между редовете - светът ни залива с любов и има нужда постоянно да го заявява! Даже ако не чувате тихият му гласец — наблюдавайте устните мумицунки около вас: «обичам», «обичаме», «обича». Може точно в момента той казва «мечтая»… Или друга дума като „смелост“, „пътуване“, „израстване“...

Лично мен ме докосна мисълта: «Мария разбира Живота»…

Ох! Забравих един ВАЖЕН момент! Ако сте склонни към кражба…внимавайте !

.

.