Смъртта на Нерон

Сборникът „Смъртта на Нерон“ показва автора в нова светлина – като виртуоз в писането на новели и кратки разкази. С класическа прецизност, почти без да използва диалози или дълбоки психически описания, той създава завършени произведения, които не провокират емоции чрез изобилие от чувства, а благодарение на осъзнаването на скритите механизми зад социалните и политическите отношения.

В ранните си разкази „Полет на рекордна височина“ (1929) и „Експедиция до полюса“ (1928), авторът акцентира върху важен мотив за нашето време: сблъсъкът между човека на науката и техниката с природата и тайните на живота. Друг значим аспект в творчеството му е отношението между художника и реалността. В по-ироничния разказ „След сезона“ (1936) се描рисват последните дни от живота на един модерен артист, затворен в своята уязвима "кула от слонова кост". Неочакваното му увлечение към обикновена, но жизнена млада жена го поставя пред сложността на битието. Тематичният цикъл в сборника завършва с новелата „Одисей и свинете“ (1947). Тук авторът представя митичния Одисей като “модерен човек”, който вече е усетил “досадата от цивилизацията”.