С България в сърцата. Стихове за свободата

Аз съм горда българка с непокорна душа, носеща пламъка на предците ни. Затова влизам в гората, за да чуя древните легенди, както човек влиза в свято място.

Знам как да стъпвам бос по жарава и без страх да будувам в тъмнината. Когато звездите угаснат и новият ден се появи, у мен оживява най-чистият смях - като този на невинното дете, срамежливата девойка и зрялата жена. Най-тъжните песни на бабите смесвам с ветровете и после ги вплитам с любовта си в знамена.

Живея светло във вас, моя прекрасна родино. Чуждият хляб ми е горчив, затова те моля: приеми ме сред твоите редици. Нека бъде ясно: нося смела хайдушка глава.