Жената на тридесет години

Романът „Жената на тридесет години“ е творба, в която Оноре дьо Балзак изразява своите лични тревоги и чувства към две от най-значимите жени в живота си. Първоначално публикуван през 1842 г. като част от серията „Сцени от личния живот“, той носи номер 25 и е посветен на херцогиня Д’Арбантес. Състои се от няколко отделни глави, които са били публикувани по различно време под различни заглавия, а впоследствие обединени.

Тази книга акцентира върху женските избори и техните последствия. Основна тема е брачният съюз и въпросът доколко щастието или нещастието в него зависи от темперамента, опита, самоконтрола, амбицията, любовта или късмета.

Главната героиня Жули представлява интелигентна и чувствителна млада жена, която решава да се омъжи за първия мъж, който успява да разбуди у нея нежност. Баща й я предупреждава: „Полковник Д’Егльомон е разглезен както теб; как може да очакваш двамата с вашите различия да намерите общ език? Ще станеш или жертва на ситуацията, или тиранка в отношенията ви. И при двата случая ще срещнеш много нещастия.“