Капка

На Атанас Далчев

От спокойствието на синьото небе
паднаха чисти, големи капки,
заваляха прах по моята шапка
и една се спря на ръката ми.

Тя е дошла от толкова височина,
че нейното око остава непокътнато.
Защо замени дълбоките лазури
с този прах, с мънистото бяло?

Може би си помислила, че и тук има
лазурни нюанси в погледа под шапката?
Ако е така, напразно си дошла,
тъй като те са тук недостижими.

Притискам устни и изпивам капката,
частица от небесната същност.