Съчинения в десет тома Т.7: Нова земя

Иван Вазов нарича своя втори роман "Нова земя" (1896) поради факта, че българската действителност претърпява коренна промяна. България се превръща в "нова земя", където новият народ напуска старата си родина, за да създаде нов живот. Метафората на този велик автор е забележителна и малко парадоксална, но всъщност много точна. Възстановяването на българската национална държава и изграждането ѝ по съвременни принципи може да се сравни с голямо преселение. Този път обаче миграцията е във времето, а не в пространството; последствията от него са почти идентични с тези от физическото преместване на народите. В новата земя идват хора със своите стари разбирания, мисловни нагласи, морал и традиции, но част от тях вече стават ненужни и те ги оставят зад гърба си или ги забравят в стремежа си да се адаптират към изискванията на "новата земя". Те пристигат без предишните свои лидери – повечето от тях са загинали; дори ако бяха живи, нямаше да им бъдат нужни повече. Целите им вече са различни, както и идеалите им.

"Нова земя" представлява иновативен тип роман – политико-публицистичен труд за властта и ежедневието, който разглежда усилията на индивидите да допринасят за своята страна и народ. Затова той остава естетически значим и привлекателен дори за съвременните читатели.