В спиралите на времето

Щеше да ми отнеме много време, за да разбера, че щастието и удовлетворението за мен са недостижима илюзия. Винаги имаше само една малка стъпка между мен и тях, а все нещо ми липсваше. Мълчаливо си казах това наум, обърнах се рязко и започнах да бягам по коридорите в опит да открия новата реалност около себе си.

Терес ме следваше като сянка, но честно казано, не успяваше особено добре в тази роля. Затова реших да правя вид, че не го забелязвам – така нямаше нужда той да измисля оправдания защо е близо до мен. Това беше удобно решение и за двама ни.

От своя страна Терес показа най-доброто от себе си; държеше се като тигрица, която наблюдава малките си от храстите - внимателна към ситуацията без излишно натрапване.