Невинни

„Какво ще предприемем, Ирена? – едва успя да изрече Александър. – Обвиняват ме в съучастие в престъпленията в лагер Р. Неизвестен е извършителят… Какво ще правим – всички ние, когато насочват пръст към мен? И така стигаме до края... 30 години живеем по този начин, ние, българите… нашият сън продължава безпроблемно. Това е тъжна диагноза и констатация. Символично е, че разузнавачът от незавършен роман умира от рак и по този начин се освобождава от обвинението за съучастничество с неизвестния виновник. А останалите просто не могат да намерят истината. Българският народ носи своя тумор дълбоко в съня си… може би затова има толкова много гледачки и баячки… вместо лечение, търсим късмета си. Може би чудото ще ни спаси.
А нашият сън продължава... парализираният български сън. Страхувам се от възможната трилогия... следващата метастаза. Похвално е, че Дияна Боева оставя политическите теми на заден план и не акцентира върху „голямата картина“, защото историята на България често изглежда патологична.

Веселин Веселинов“