Минава - заминава...

Рада Москова и нейната поезия, която остава след себе си

„С Рада Москова поезията вече не е просто подредба на думи; тя се превръща в състояние. Тези душевни преживявания не могат лесно да бъдат изразени с общоприети термини. Понякога те сякаш летят между минутите - и граматическите правила не успяват да ги уловят в своята стандартна структура.“

„При нея, процесът от личното усещане до споделянето представлява диаграма на мъчителния опит за двупосочно комуникиране, което едновременно навлиза дълбоко в света на поетесата и изгражда връзка с другите.“

„Рада Москова притежава забележителен усет за езика – затова може да постави под въпрос границите му.“

Петър Увалиев

Дали съм толкова остаряла,
че помня онова, което
още предстои?

***

МИСЛИ - разноцветни парцалчета. Късам ги от себе си и ги окачвам по разголения свят, а чучелото му ме развеселява.

***

ЖИВЕЕНЕТО

Не знаеше ли какво значи? Да се облечеш, да приготвиш кафе, да вдигнеш телефона... Отнема времето – то намалява и става търпимо. А после? Няма ти ключа, проливаш чая си; някой говори глупости. Малки неприятности пречат на големите проблеми. Има приятни моменти (както им казвам), толкова обикновени, че даже няма как да ги забележиш - разговори наблизо, есенно слънце или усмивката на куче - средства против болката. Облекчават живота така че той продължава somehow.

***

- Стига де! Минало!
- Минава ли миналото?

***

Изминатият път избледнява. В джоба носиш нещо и го оставяш зад себе си -
да отбележиш къде си бил - трохи като в онази приказка -
храна за птиците.

***

„Перушан“ – весела дума осъдена на забрава от нашия контролирал език. Влюбени перушани?
Рада Москова