Събрани страници Т.2: Диарбекир и българите. Фрагменти от историята (твърда корица)

**"Диарбекир и българите":**
Веселин Сариев дълго време подготвя своята книга, като я преработва, добавя нова информация и открива неизвестни свидетелства. Авторът планира да издаде второ разширено издание и в интервю за вестник "Вести" от 1999 г. заявява: "Винаги съм работил по този проект, ценя тази книга, а през последните три години успях да намеря документи, които осветяват допълнително тази българска трагедия". Сариев публикува предварителни статии във вестниците "Народна култура" (1984), "Литературен глас" (1984) и "Литературен фронт" (1986), както и списание "Пламък" (1990).

Книгата получава голямо признание и тиражът ѝ се изчерпва бързо. Публикувани са разнообразни рецензии, включително в специализирани исторически издания. В рецензия на Вера Бонева в сп. "Исторически преглед", тя заключава: "Книгата на Веселин Сариев 'Диарбекир и българите' предоставя убедителен отговор на въпросите относно мита за 'българското чистилище'. Тя разглежда механизмите зад появата и функционирането на българската общност в далечния град Анадол - Диарбекир. Убедително анализира феномена на оцеляване при крайно социално напрежение чрез поп Минчовата максима – колкото повече трудности срещаш, толкова по-ценен ставаш." Накрая книгата показва как историята може да бъде написана достоверно, но с лична пристрастност; документално или образно; аналитично или метафорично.

**"Българското време в Света Гора":**
Веселин Сариев бе силно вдъхновен от духовната атмосфера на Света Гора и легендите около Зографският манастир - централното място за българските монаси през вековете. Често споделяше историите си от пътуванията до Света Гора – нещо рядко срещано през 80-те години на миналия век. Неговият авторски замисъл е очевиден както чрез публикации във местната преса, така и чрез наличието на множество ръкописи.
Този том представя последния завършен вариант на неговото проучване.

**"Скици от Пловдив":**
За Веселин Сариев Пловдив представлявал съдба - както житейска, така творческа. Интересното е обаче, че той не пише стихотворения посветени конкретно на града или други места от своите многобройни пътувания – което го отличава от много съвременници поети. Вместо това интересът му остава видим предимно в прозата.

През последните десетилетия от живота си той събира всичко свързано с Пловдив – книги, карти документация и особено стари пощенски картички (в това отношение ние сме били сериозни конкуренти). Организирал е изложби с част от своята колекция και написал редица статии за пловдивската преса относно тези картички — очерци със популярна насоченост но изпълнени с интонацията типична за възхитения поет.

**“Към приятелите”:**
Тук са групирани различнопосочни текстове на Веселин Сариев основани върху личните му предпочитания към определени художници и поети посредством диалогичния принцип: започвайки с посмъртен текст за Добромир Тонев до коментари относно художници прочетени при откритията им выставок , писма до приятели като Иван Теофилов И др.
Основните теми включват творчество , творчески акт , литература живопис багри словесност

**Интервюта:**
Веселин Сариев често участваше в интервюта които най-често носеха сериознен характер . Особено важно място сред тях заемаше значим анкета проведена од Здравко Гълъбов която беше поместена книжен документален материал касающийся новопоявиьящихся пловдиски авторы “ Личные поля — том I” ИК “Жанет 45” (2004 г.).