Последното изкушение (твърда корица)
Издателство: | Enthusiast |
Брой страници: | 600 |
Година на издаване: | 2021 |
Дата на издаване: | 2021-04-26 |
ISBN: | 9786191643981 |
SKU: | 78844660017 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 618 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 30 лв. |
Времето не може да бъде измервано с аршин, нито пък с миля; то е пулсиращото сърце на живота.
„Радикално и напълно иновативно, „Последното изкушение“ преразглежда божественото през призмата на човешкия избор.“
The New York Times
За автора
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешния Ираклион, остров Крит) по време на Османската империя. Той произхожда от семейството на Михалис Казандзакис, който е фермер и търговец на фураж, и неговата съпруга Мария. След едно от многобройните критски въстания семейството му се премества в Пирея за период от шест месеца. На само шест години той вече живее като бежанец. Отгледан сред селско население, писателят често се връща към родната си земя в творбите си, макар че рано напуска Крит. Посещава Францисканското училище "Свещения кръст" в Нахос, където изучава френски и италиански език. След възстановяването на мира през 1899 г., той се завръща обратно в родния си град и завършва гимназията в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г., заминава за Атина за да учи право и прекарва четири години в Атинския университет.
През 1906 г. получава докторска степен по право, а същата година публикува първата си книга „Змия и лилия“. През октомври 1907 г., той заминава за Париж за да продължи юридическото си образование; до 1909 г. следва философия във прочутия "Колеж дьо Франс" под ръководството на Анри Бергсон, където развива своите ницшеански идеи. В периода между 1910-1930 пише пиеси и стихотворения; пътува много до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г., става директор в гръцкото министерство по социални грижи но подава оставка през 1927 г.
Преди началото на Втората световна война се установява временно на остров Егина; след това през 1948 година преминава да живее край Антибите във Южна Франция. След войната работи като министър в правителството на Гърция относно Егина; между 1947-1948 активно участва във дейностите на ЮНЕСКО . Никос Казандзакис умира от левкемия точно преди края месец октомври -26-ти ден през1957 година във Фрайбург , Германия . Неговият последен покой е близо до църквата "Св.Мина"в родината му Крит ,Ираклион .
.
.