Шест етажа без асансьор

Знаете ли? Аз бях първият човек, който прочете новата книга на Маргарита Петкова. Чел съм много от творбите ѝ, но за съжаление не всички - не защото нямам желание, а просто защото не успявам да ги намеря. Но истинската болка идва с последната ѝ книга.

Тя е изпълнена с "етажи за покоряване", тъй като няма асансьор – "Шест етажа без асансьор". Чете се на един дъх и почти оставаш без въздух – заради началото, края и всичко между тях. Всички стихотворения са внимателно подредени в идеален ред, образуващи роман. Отново! В този набор от думи хаосът произлиза само от неконтролируемите емоции, които любовта пробужда. Споделената любов! Когато четеш, изживяваш всяко чувство; сякаш се събуждаш след дългия сън или летаргия и започваш да мислиш, че става дума за теб. За теб и Нея. За вас двамата – както сте били преди или какво искате да станете.

Има толкова много висини и падения в текста; между тях обаче има равновесие и сигурност относно това какво означава любовта за човека и как той отвръща на тази любов със собствена такава. Тази любов действа като магнит, който променя полюсите си: тук няма плюс или минус, правилно или грешно; вместо това виждаме един пълен поглед към света – огледало на песен.

След това погледът носи горчивина: лявата болка..., която гали душата ти. Щастието да бъдеш с друг човек... Смелостта да позволиш на едно момиче да потъне в ръцете ти… Няма нищо по-красиво от това! Стъпалата са безбройни; никой от вас дори не осъзнава колко изкачват нагоре или слизат надолу... Любовта затруднява разбирането дали стъпвате изобщо; те летят!

Защо винаги някой отказва да приеме любовта? Ако тя не влезе през прозореца му или не шепне тайни в ухото му? Защо най-много страдат онези хора, които се страхуват открито да признаят чувствата си? Казвал съм го многократно - любовта и животът са взаимозаменяеми термини. Защо хората крият своите чувства? Изисквана смелост е необходима за признание: първо пред онзи/онази причиняващ(а) ни болка чрез любимия жест после пред тези около нас.

Любовта идва там където я очакваме - споделяна и преживяна многократно! Тя присъства между нивата на живота ни — в най-тъмните места,. Там където една жена свети ярко до мъж.. Това пише Маргарита Петкова — смело , честно , открито . Или наричаш нещата с имената им ,или преминаваш покрай тях ... Затова знайте : нужно е смело сердце !