Голямо червено слънце, самотни електрически светлини

Авторът ни запознава с четиринайсет отделни истории, които деликатно се свързват чрез фигурата на разказвача, скитащ из пътищата на съвременна България. Безспорно съществуват множество повествования за пътувания с влак или автостоп и още толкова за кратки срещи. Въпреки това, у никой от днешните автори не се усеща така ярко пронизителният тон на екзистенциалната самота, както при Пламен Антов. Този тон остава присъстващ дори в най-комичните разкази и изглежда идва от висока перспектива. Макар че чувството му за социална несправедливост е остро, той не преминава в морализъм; въпреки трудността да намерим история без морална дилема.

Юлиан Жилиев

Тази книга разглежда съвременната България и може да бъде лесно възприета като реалистична. Реализмът обаче притежава уникален характер. Още първият разказ въвежда читателя в позната, но все пак загадъчна сцена – крайградско сметище с кула със счупени прозорци, символизираща загубените идеали на миналото. Пейзажът е открито индустриален и подбраните детайли го правят мистериозен и сюрреалистичен. Сякаш светът е превърнат в купчина развалини, а сред този постапокалиптичен фон малцина оцеляват около общ огън - наслаждавайки се на ракия и споделяйки смешни моменти или конфликтувайки при обсъждането на любовта. Тази странност продължава през цялата книга; действията протичат на случайни места, където рядко би могло да се върне човек.

Кристин Димитрова

Разказите са изпълнени с динамика и диалогова характеристика, която определя героите по различен начин; те плавно преминават един в друг. Някои притежават сходна меланхолична атмосфера, докато други са резки и брутални - какво ли не е било причинено от екстремното поведение или сгъстения психологически времеви контекст? Разказите представят аспектите на ежедневието предимно през психологията вместо чрез описание на битовизма; затова често надхвърлят актуалните литературни норми.

Палми Ранчев