Дървото на спомена

„Дървото на спомена“ напомня за автори, литературни теми и културни пластове. Те не просто добавят ерудитски аспекти към текста, а са интегрална част от самата структура на творбите, които вдъхновяват тяхното съществуване.

В нашия съвременен свят, който изглежда все повече се фокусира върху настоящето и където паметта става все по-краткосрочна, авторката подчертава значението на запазването на спомените за миналото като важна способност в поезията. Затова цитатите и препратките към различни поети и техните произведения надхвърлят простата интертекстуална връзка или литературно упражнение – те всъщност представляват етичен ангажимент за поезията, тъй като тук паметта се разбира като морално задължение:

„Поетът си записва тези думи, скъпи мои, за да помни какво означава да бъдеш човек.“