Нечакано нещастие

В един малък провинциален вестник е публикувана новина за смъртта на 51-годишна жена, която се е самоубила чрез свръхдоза приспивателни. Тази жена е майката на писателя Петер Хандке.

По време на погребението той изведнъж усеща силно желание да напише нещо за нея, тъй като вярва, че притежава дълбочинно познание относно живота и смъртта й. Според него неговият разказ ще бъде много по-достоверен от информацията, предоставена от случайния репортер, който вероятно лесно би свързал този инцидент с някакви религиозни или психологически теории.

В началото Хандке си мисли, че писането може да му помогне да превърне спомените в думи и по този начин да създаде дистанция между себе си и случилото се. В действителност обаче опитът се оказва коренно различен – всеки ден болката от спомена го преследва докато пише.