Опитът

„Опитът“ на Русана Бърдарска е впечатляваща творба, която обединява множество литературни жанрове. Тази книга не се ограничава само до литературата, а също така засяга и документалната сфера. Какво представлява въображението в нашата памет? Какви са отношенията между личното и публичното в собственото ни преживяване? Между това, което е наше и чуждо? На кой от разказвачите в „Опитът“ можем да се доверим? Колко струва постмодерната игра - и кога всичко започва да изглежда сериозно? Русана интимно разглежда тези обикновени въпроси и надхвърля стереотипите. Тя е изключително интелигентна жена с увлекателен стил на писане. В резултат на това получаваме представа за структурата на настоящето си – наблюдаваме я през телескоп или под микроскоп. Интелектуалните предизвикателства са толкова значителни, че губим усещането за реалността.

~ Марин Бодаков

Русана Бърдарска умело използва семантичните връзки и метафоричния потенциал на езика, както и разнообразието от фрази. Знанията й по други езици позволяват дълбочинно проучване на корените на българския език, откривайки забравени аспекти от него. „Опитът“ демонстрира богата културна подготовка в хуманитарните науки. За внимателния читател ще стане очевидно, че авторката прави концептуална алюзия към есейната форма у Монтен, като акцентира върху взаимовръзките между този жанр и литературния инстинкт.

~ Андрей Захариев

Смятам, че такъв жанр рядко се среща в българската литература. Ще направя опит да определя тази работа: мемоари със философски размисли или автобиографични есета; самата авторка описва произведението си като „популярна философия с екзистенциални нюанси“. В началото текстът съдържа кратко мото: „Това е книга“. И аз добавям: това е произведение от интелигентен, начетен автор.(…)

Това действително е книга с амбицията да изрази много идеи. Ако трябва да избера основното чувство след прочита ѝ, то би било горчивината от нашата трагична незабележителност и безкрайните мащаби на крехкия смисъл в живота ни; зловещата красота на звездното небе остава неизменна.

~ Антония Апостолова за Литературен вестник