Скитникът на моята душа (твърда корица)

**Алтернатива**

Вятърът неумолимо развява косата. Работи безспирно до настъпването на вечерта. Тревата, в знак на благодарност, се полага пред краката на косача. О, колко прекрасно я разбира! Тя сама се опознава и наблюдава. Защото "кукувичата прежда" не убива лесно.

***

Книгата „Скитникът на моята душа“ обединява поетичните творби на Николай Искъров - един от даровитите български поети, който загина през 2001 година на 50-годишна възраст. Неговият дебютен сборник „Далече от снега“ (1976) печели наградата „Димчо Дебелянов“, а същата година стихотворенията му са удостоени с национални отличия като „Цветан Зангов“ и „Сливенски огньове“. Получава литературни награди от Бургас (1977, 1980 г.), националната награда за вестник „Пулс“ – “1300 години България” през 1981 г., както и наградите “Атанас Манчев” (1985 г.) и “Пегас” (1995 г.).

През 1980 година той публикува своя втори сборник със стихове под названието „Пясъци“. Следват издания като „Цяр за цар“ (стихотворения за деца, 1989), „Нима“ (1990) и просто наречените “Стихове” (1996). Произведенията му намират място в антологията "Млада българска поезия" на английски език през 1989 г., а също така публикува преводи, детска литература и проза.

***

„Той е родом от Свищов, но бе приет от Бургас – града, където Николай стана Поет завинаги. И то в уникалната атмосфера около великия Христо Фотев; двамата бяха близки приятели въпреки различията си. На мястото на Искъров много други можеха да останат под влиянието на магнетизма Фотев; те щяха да станат негови имитатори. Но характерът му като поет беше достатъчно силен да устои срещу привлекателността към този магьоснически свят.

Ники Искъров овладяваше класическите форми; знаеше тайните им и умело използваше разнообразие от ритмични размери. Разполагаше с богато познание върху историята на българската поезия и притежаваше разширена чувствителност към мизерията и вдъхновенията у предходните поколения автори. Поради това никого не учуди факта че заедно с Недялко Йорданов основават алманаха “Море”, най-прогресивното списание извън столицата по време на перестройката.“
Румен Леонидов