На границата между два сезона

На прехода между два сезона

Последните листа светят в прощално сияние,

реката разпилява снежната покривка,

светът е бял, свят и приветлив

на границата между сезоните.



Водата тече, времето минава,

есента с цветове посреща зимния студ,

една снежинка от облаците се заклева

и пада, щастлива от своето съществуване.



И тихо се ражда белият секрет

от нежната обич на ветровете,

задържайки дъха си за краткотрайни мигове.

Разцъфва на земята снежен цвят.



Така е спокойно, толкова безкрайно бяло –

една сълза от борчето капе.

Реката тича, а времето сякаш спира

на границата между два сезона.