Бувар и Пекюше

В едно интервю Салман Рушди бе запитан какво му е най-скъпо във френската литература. Той посочи Рабле и произведението „Бувар и Пекюше“. Защо именно това заглавие? Според него, то представлява Флобер в една по-различна светлина от тази, която виждаме в „Възпитание на чувствата“ или „Мадам Бовари“.

Това е Флобер, който се занимава с несериозното – но не просто за забавление; той разкрива несериозността, заложена в самите основи на сериозните теми. Това несериозно ни предизвиква да се смеем, но същевременно поставя въпроси защо често сериозните аспекти – особено те – ни карат да повдигнем вежди с ирония и да усмихнем сдържано. От друга страна, защо гротескното и комичното заедно с човешките слабости като глупостта и безсилието предизвикват нашето съчувствие? Защото Флобер не е само авторът на Мадам Бовари, както много хора смятат; той не е единствено свети Антоний според някои интерпретации. Всъщност той включва и Бувар и Пекюше. Именно благодарение на дълбокото познание за тези персонажи и душевната връзка с тях, Флобер щедро споделя симпатията си към тях независимо от всичко.