Съдбата си във стихове изпях

Когато страданията ми са големи, си мисля за България. В нея сняг пада по върховете, а в долините слънцето свети. Тя винаги е успявала да надмине трудностите и е дарила на хората певчиците и сърните. Да, тя е бедна, но носим част от нея в себе си. И ние сме част от нея, обичаме болките й и предаваме всичко свое на нейната съдба. В нейния дълъг и тежък път аз ще премина единственото си живеене като през пустош. Само за миг ще усетя болка. Ще бъда като зърно в земята ѝ, където дълго снегът ще пада и слънцето ще грее над мен.