Събрани стихотворения

В този том за първи път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова – „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934) и „Кръстове“ (1934), всяка от които има само по едно издание. Освен тях, в него са включени и всички по-късно публикувани творби на авторката, появили се във вестниците „Литературен глас“, „Вестник на жената“, както и в двата сборника „Сноп“, издадени от Клуба на българските писателки, където тя е секретар. Тези текстове не са били публикувани в книга. Някои от последните й произведения, вероятно написани към края на живота й, са взети от машинопис с название „Язове. Избрани стихотворения“, който се съхранява в две копия във фонда ? на Централния държавен архив.

Поетичният свят на Яна Язова обединява постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост и чувствителност към краткостта на живота; той е изпълнен със страст и удивление – уникална част от българската поезия през 30-те години на ХХ век.

Най-накрая пред настоящата публика се представя цялостно поетесата Яна Язова – сложна личност с дълбоки размисли...

Яна Язова (1912 - 1974) е псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева, известна българска писателка.

Тя идва на света в Лом през 1912 година. Баща й Тодор Ганчев е доктор по философски науки с образование от Цюрих, а майка й Радка Бешикташлиева произхожда от прочут търговец в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.

Още като гимназистка през 1930 година тя показва свои стихотворения пред проф. Александър Балабанов, който дава името Яна Язова. Първата й стихосбирка "Язове" излиза през 1931 г., следват още две подобни книги. Постепенно преминава към прозата с романа си "Ана Дюлгерова", разглеждащ трудността за промяна у нас. След това пише романа "Капитан" (1940), който става първият български роман за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател попада под ударите на Народния съд и загива. След 1944 година тя отказва да участва активно сред литераторите около новото управление.

През 1943 г., омъжена за инженера Йорданов – ръководител радио "София", живял дълги години във Франция и заможен човек – тя остава вдовица след неговата смърт през 50-те години.
През1960 година най-накрая напуска своята изолация чрез представянето му ръкописа “Левски” пред издателство “Народна култура”. В началото те планират да го публикуват , но впоследствие директорът Пелин Велков я уведомява че няма да бъде отпечатан.

Животът na Янa язoвa e белязан c нeобичайнa драма , която продължава d a бъде причина зa нейнатa популярност , наред c скандалната връзka c проф.Balabanov . А какво стана ct творчество? Нейният активен период завършva до 1944г.; макар da umira прeзи1974г., след политическите промени кариерата ю спира . Смъртtaй yмира при мистериозни обстоятелства вкъщи . При проверките bиват откpити неиздадени исторически romani.Тогава възникват обвинения срещу един виден български писател относно плагиатството му върху “Левски". За избягване n oпубликуването им под чуждо име Петър Величков започva да ги печатира чacтично v литературното списание “АБВ”, а после ИЗДАДЕ цяли томove co повторni тиражи досега."