Плач по всички жени преди мен

Как се създава и живее, когато всичко изглежда объркано, а в моментите на тъга за себе си чувстваш мъката на жените преди теб – сякаш техният плач преминава през тебе. Стихосбирката на Катя Димитрова е определена като дебют; нейното писане носи осъзнаването за страданието, но също така и за иронията. То може да бъде както романтично, така и остро, уязвимо и едновременно смело. Вълнувам се при откритията на такова творчество. Това е книга, която провокира размисли.

Георги Господинов

Преди повече от десет години прочетох първоначалните стихотворения – те не са част от тази колекция и знам, че Катя дълго време е оставяла думите си да узреят за този впечатляващ дебют. Тук имаме силно изразено женско творчество, което отдава почит към традицията, но в същото време твърдо заявява своята индивидуалност: все едно една междупоколенческа сълза е изпълнила очите на поезията готова да потече във всеки един момент. Този плач притежава красота.

Йорданка Белева