2020. Роман

Годината е 2020. Светът преживява Апокалипсис. Времето е разделено и всеки трябва да направи своя избор. Писателят Недялко Славов се чувства в стихията си – той е блестящ стилист и дълбок хуманист, верен на собствените си принципи. Романът му служи като словесен символ на събитията, които определят духа на нашата епоха.

„2020“ разглежда абсурдите в съвременния свят по време на пандемия. Домовете, градовете и държавите са затворени... Има защитени и незащитени зони. Страхът от смъртта доминира в ежедневието ни, а светът напомня огромен концентрационен лагер, където човечеството води битка за оцеляване. На този фон героите на Славов преследват мечтите си и търсят спасение не само за себе си, но и за другите – там, на Хълма, където човек може не само да живее, но и да бъде свободен.
„2020“ представлява антиутопичен роман, в който страховитата реалност замества утопичните идеи.

Стойо Вартоломеев редактира текста.

Нещо необичайно става с неговото тяло; спазматични тръпки го пронизват - идват вълнообразно: понякога се засилват, после отслабват до момента пред унасяне към сън. Но всъщност това не е обикновен сън; то представлява видение. Под клепачите му преминават силуети: колонадата на Съда, площадът с входа на ГУК , дърветата и минувачите – всички те са облечени в бяло.
На площада нахлуват зоосанитари – те също са изцяло облечени в бяло: носейки гумирани одежди и скафандри. Какво ли правят? Те не идат при кучетата; целият им интерес е насочен към хората!

Из „2020“