Ако можехме да лаем

В нашата литература можем да намерим прекрасни примери за връзката между хора и животни, които продължават да вдъхновяват и служат като модел за взаимодействието ни с природата. Живите същества представляват най-директния мост към нея.

През последните години обаче някои от идиличните представи от миналото бяха разтърсени. Ние преживяхме редица катаклизми, които осветлиха множество нарушения спрямо нашата благодатна планета. Все едно мощен организъм ни отправя обвинения, което ни накара да обърнем повече внимание на света на животните.

Книгата с разкази „Ако можехме да лаем“ поставя важен въпрос, който досега рядко е бил задаван: Дали не очакваме от животните около нас повече подчинение вместо истинско приятелство? В стремежа си да открием човешките черти в четириногите дали не пропускаме уникалността им? Необходимо е да направим крачка назад и по-скоро да се опитаме да проумеем характера на живото същество, а не само себе си в него.

От всичко казано дотук можем лесно да заключим, че става дума за хората. И тук посланието е ясно – човешкото превъзходство носи със себе си и отговорности.

М.С.