Функционална диагностика

Интересът към начина, по който организмът се адаптира на въздействията от околната среда, остава изключително важен. Множество външни фактори предизвикват серия от физиологични реакции, които в своята същност и закономерности образуват т. нар. „общ адаптационен синдром" (Sеlуе, 1952). Заради това много съвременни учени насочват усилията си към анализа на промените в хомеостазата под влиянието на различни продължителни или често повтарящи се стресови ситуации.

Доказано е, че правилно дозираният физически натиск, достигащ до стресово ниво, оказва влияние главно върху основните регулаторни системи на организма и води до увеличаване на неговите адаптивни способности - явление известно като „еустрес". Въпреки това дълготрайните и интензивни въздействия могат да нарушат този процес на адаптация и да доведат до дисстрес с развитие на различни патологични условия (Николов, Судаков, 1985).

Съществуват множество литературни източници, обобщаващи проучвания за ефекта от физическата активност и нейната роля в профилактиката и рехабилитацията при редица заболявания. Разработени са тестове за оценка степента на приспособимост на организма към физическите натоварвания. Често анализът на резултатите от тези тестове се фокусира само върху показателите свързани със сърдечно-съдовата система и дихателната функция. Все още недостатъчно внимание получават показатели за една от ключовите регулаторни системи - вегетативната нервна система. Липсват задълбочени изследвания относно конкретните изменения във функционирането й (както симпатиковата така и вагусната част) вследствие практикуването на регулярна физическа активност при деца с умствени затруднения.