Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 
Корицата на Хуракан
Издателство:Тракийски свят
Година на издаване:2007
Дата на издаване:2007-03-06
ISBN:
SKU:81570140019
Тегло:329 грама
Корици:МЕКИ
Цена:6 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Хората, които вече са се запознали с произведенията на Петър Бакърджиев и са изпитали емоциите от неговите вълнуващи пътешествия из Южна Америка, древна Индия и Югоизточна Азия, определено ще намерят удоволствие в новата му история, разказана за Мексико и Северна Америка. За останалите предлагаме списък с другите книги от авторовата серия пътеписи:

- "Двайсет хиляди левги без вода" (2002 г.)
- "Рикша под дъжда" (2004 г.)
- "Върху змийската кожа на пътя лежа" (2005 г.)

След известната "война на тортите" през 1838 година, последвана от френската окупация на Мексико и нежелания император Максимилиян, антифренските настроения остават доминиращи тук дълго време. Вероятно единственото наследство от езика на завоевателите е думата mariage - сватба. Това може да е свързано със сватбените оркестри музиканти, наричани тук с обич "мариячи". Все още не сме достигнали площада, но около нас вече се виждат групи музиканти в бели или черни одежди с пайети като тореадори. Те носят широкополи сомбрера и задължително притежават малка и голяма китара, тромпет, цигулка и тъпан; понякога добавят други инструменти или певци. Някои изглеждат неформално облечени, но веднага създават впечатление за опит.

Тук до тротоара спира стара кола. От нея излиза възрастно семейство и музикантите наблизо стават внимателни към ситуацията. Човекът от автомобила маха настойчиво към – ей онези с белите жилетки; след минута развълнуваната жена стои облегната на дървото със сълзи в очите пред несравнимото представление. Тези улицни артисти не просто свирят; те преживяват всичко това интензивно. Сълзите текат по лицето им – копнеж и скръб се редуват; сложните мелодии между двете китари оживяват чувствата й при стискането ръката на мъжа си — вероятно причина за ежедневните им спорове поне петдесет години поред — а внезапният звук на тромпета допринася за драмата: певецът стъпва напред с ръка върху сърцето си; финалното изпяване завършва синхронно с тромпета... Всички присъстващи плачат – включително ние страничните наблюдатели тайничко избърсвайки очи! Великолепие!

.

.