Себастиан в съня

„...Смятам, че е ужасно да живееш постоянно с усещането за животинските инстинкти, които движат съществуването през вековете. В себе си чувствах ужасяващи потенциали, усетих как в кръвта ми се чуват стенанията на демоните и хиляди дяволи с техните копия довеждат плътта до лудост. Какъв смразяващ кошмар! Но днес тази представа за света отново изчезна, а нещата са ми далечни, гласовете им още по-далечни; аз слушам единствено духовното си ухо и мелодиите в мен отново звучат, а умореното ми око сънува картини, по-красиви от реалността! Аз съм тук при себе си, аз съм моят собствен свят!...”
Из писмо на Тракл до Мина, 5.Х.1908 г.