Каменна книга. Stone Book

Дошли отдалеч и насядали по стръмните склонове, подобно на изтощени камили, те носят на гърбовете си ценен товар – многотомни страници с илюстрации на своите каменни митологии. Опитвал съм се неведнъж да разбера техния език, обхождайки години наред рафтовете в Голямата Библиотека, където стихията творят денонощно. Но все още ми е трудно да декодирам тайните на тази древна писменост... Затова с надеждата за компания в Читалнята открехвам внимателно вратата ѝ и каня пилигримите на Формата и Знака, Метафората и Цвета да споделят моите усилия.

В началото е бил Камъкът... Когато боговете чули зов за помощ от него, те го разчупили и освободили забравеното там мехурче въздух. Така се появила Вселената.

Тогава словото нямало ясна посока, в която да лети… То се носело безкрайно като дъх и търсело сърце, което да го приеме.

Някога човешкото сърце живеело като див звяр в най-дълбоките джунгли на тялото; но след много усилия човек успял да го измъкне оттам. И продължава да прави опити за неговото опитомяване.

Планините възникнали благодарение вдъхновението на вулканите, които искали да надскочат своята среда дарявайки тесто за божествени творения.

Леденците били изградени така че бедните богове могат спокойно да изпращат децата си там; докато богаташките деца играели по слънчевите склонове покрити със златист прах.

Всички камъни идват свободни и кръгли през времето много от тях попадат под влиянието на масонската формация във форматирането им ставайки крайъгълни блокове.

Гълъбът изпратен от Ной не се завърнал обратно след като попадал върху един гостоприемен остров - място където можел най-накрая da намери спокойствие далеч от митовете около Потопа.

Камъните винаги знаят накъде са тръгнали и никога не губят пътя си. Но тогава човекът навлязъл между тях когато сам започнал строежа на обърканите свои пътища използвайки камък.