Габриела, карамфил и канела

През 1925 година, малкото градче Илиеус в южната част на Бразилия, известно с търговията си с какао, е изпълнено с живот благодарение на рекордната реколта и надеждите за напредък. Въпреки това дълбоките традиции трудно могат да бъдат изкоренени. Мъжът, който не убие жена си и нейния любовник при засичането им в леглото, ще бъде опозорен и прогонен от общността. Ако мъж не посещава кабарета и барове, се предполага, че нещо му липсва. Жената пък носи отговорност за честта на семейството – ако предаде съпруга си, тя руши репутацията му. При положение че любовницата намери друг партньор, обичайно е да бъде пребита и изгнана позорно.

Властта в града принадлежи на „полковниците”, а сложни закони или политически структури са ненужни – всичко е ясно: въпрос на куршуми вместо бюлетини.

Тогава се появява Габриела – ухаеща на канела и карамфил младост; красива и щастлива женица със свободен дух. Тя танцува през живота с висока усмивка върху лицето си. Габриела притежава простота в радостите си и живее без знание за обществените норми. Когато уважаваният Насиб Саад – собственик на бар със сирийски произход – я назначава като готвачка, между тях избухва страстна любов. Но макар да го обича искрено, Габриела чувства привличане към много мъже едновременно. За да запази връзката им единствена по рода си, Насиб решава да я вземе за жена; но има цветя, които не виреят затворени във ваза - а Габриела е точно такова цвете...

Читателят остава възхитен от майсторството на Амаду при плетене на множество сюжетни линии едновременно или от красивия стил на неговото писмо; хуморът му съчетава нежност и дълбочина към човешките съдби.
Според списание „Сатърдей ревю” той може да бъде сравнен с Чарлс Дикens от двадесети век - забавен разказвач със завладяваща динамика.
Според "Ню Йоркър", творбите му са пълни с живот."