Само за мъже

Нощта е тъмна, а светът около мен е ограничен до конуса бяла светлина, излъчвана от флуоресцентната лампа. Отляво се намира ниската сграда на митницата, вдясно - будката за граничен контрол, а в центъра стои моят стар москвич.

Унгарският граничар, който стои до колата ми, вероятно страда от вродена педантичност или от ужасна скука. Той дълго разглежда паспорта ми – съвсем нов и почти празен. След това поглежда недоверчиво снимката ми и след това самия мен, опитвайки се да установи дали аз съм действително лицето на документа. Накрая осъзнава с известна досада, че всъщност съм аз и влиза обратно в будката си да удари печата.

След две минути бариерата във формата на зебра бавно се повдига и ме пуска да продължа към нощта и другия свят.
В началото другият свят изглежда подобен на този зад мен: тъмно небе над мастиленочерни полета с летяща бяла линия на пътя по средата. Но скоро градът внезапно изпъква.

Това става без никакви предградия или мрачни райони; двустраните красиви стари здания със светещи бели фасади веднага привличат вниманието ми. По-нататък виждам още такива архитектурни красоти сред мракa…
Но натам не успявам да стигна – шосето спира отново пред бариерата.

Австрийският служител има различна униформа от унгареца си колега. Мнителността му обаче остава непокътната... Прелистването на документите все пак има край; паспортът не е книга за молитви! Бариерата пак пада назад, позволявайки преминаването ни - моя малко потреперен москвич и мен самия.

На метри вляво зелените неонови букви подканват:
ШАНЖ
По-далеч розовите букви информират:
БАР

Имам достатъчно шилинги и затова прехвърлям единетажния банков офис за кратка спирка пред бара. Масите навън са празни както вътре.
Когато келнерът идва с усмивка след толкова подозрителни погледи, решавам да поръчам кафе чрез немския речник; той ме разбира!

Светлината идва само от витрината – няма смисъл да хабим електричество за един клиент. Наоколо декоративните храсти потъват в мрак; улицата също e полутъмна със знаците „СТОП" и „МИТНИЦА", блестящи вдясно под жълтото осветление.
Келнерът носи кафето с касовата бележка; когато видя как добавям пет шилинга за усмивката му се усмихва приятелски.

Кафето е вкусно точно като спокойствието след часовете шумолене на мотора ми! Нощният въздух носеше аромати – бензин , американски цигари... Вдясно двама митничари пушат под предупредителните табели...
Изведнъж сирена проехтяла разпали напрежение...

Отстрани при бариерата паникьосано избухват действия — тежък камион блокира пътища докато мощното черно порше устремено приближава!
Спирачките му крещят остро при вида препятствие... То завива рязко между бара и банката…

Пространството там обаче беше задънено…
Тримата пасажери скачат навън стремглаво към оградите… Един хвърля предмет близо до мене… Ако това бе взрив — приключихме!

Не мога иначе … Бягайки те изчезнали отвъд загражденията когато полицаите реагирха мигновено—командвайте хаоса извикаха заповеди ...

На улицита срещу терсасида вече чакашe група коментатор(из), включително съдържателят & келнера….. Всички гледаха напразнос.. Когато чуха звуци далече някъде стрелба ...

Групировките започват своето разпръскване….
Дойде време.. трябваше да тръгвам…

Започнах спокойно.... Москвитчoт слезе през уличките украсени със сенките... Поднесох миризмa — влажност прах свеж ден … Струйки покрай призрачните стени …

Както споменах град вечер сякаш просто изчезнал такъв призрак...
Малко по-късno дори посока правейки начинание откритая пространство …. Шосетота пустее…. Липса движението тук даже тази година нито часа .. понякога видимо коли които проблескат фарове …
Завивате около 30мин после паркингове обозначава детайл..

Приближих там поставил кола….

Чанта лежаща долу ... Как можеш просто така зрял?! Пари? Долари? Хилядарки . Цела огромнае сума ...
Богомил Райнов