Блага Димитрова. Събрани творби; т.1: Ранни стихове /1937-1956/

Блага Димитрова (1922 - 2003) е родена и израснала във Велико Търново. Образованието си започва в Плевен, а по-късно завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия и след това славянска филология в София. През почти всичките години учи пиано под ръководството на професор Андрей Стоянов в столицата.

Защитава докторската си дисертация за творчеството на Маяковски в Москва с помощта на проф. Леонид Тимофеев. През 1952 г. заминава за строителни работи в Родопите, където остава две години.

Работила е като редакторка в списание "Септември" и различни издателства, но няколко пъти остава без работа. През 1988 г. активно участва в неформалните движения и организации против режима (тя е сред основателите на Националния клуб за демокрация), давайки интервюта пред забранени от комунистическата власт радиостанции като Свободна Европа, Дойче Велле и БиБиСи, протестирайки срещу нарушаването на човешките права. Написала е есето "Името", което е преведено на множество езици. В края на декември 1991 г., тя става избрана за вицепрезидент на Република България, но през 1993 г. подава оставка.

Творческата й дейност започва още докато била ученичка; публикувала стихотворения от 1939 година насам.

Освен стихове, Блага Димитрова пише романи, есета, драми, спомени и документална проза – произведенията й са издадени над двайсет езика по света. Тя също така превеждала поезия от полски, руски, немски, френски шведски и виетнамски автори и представила българската версия на „Илиада“ от Омир и „Пан Тадеуш“ от Мицкевич.