Разкази за двама

Разказът на Стефан Бонев, озаглавен "Сирене", беше публикуван в престижното американско списание за превод и литература "Two Lines". Той е единственият български текст сред произведенията на автори от Франция, Русия, Китай, Япония, Италия и Испания. В рецензията към разказа Бонев получава признание като "майстор на делничната сатира" и е определен за един от най-добрите последователи на Гогол. Преводачката Зоя Маринчева, родом от Бургас и живееща в Остин, Тексас, достига до текста чрез личния сайт на автора www.stefanbonev.hit.bg. След публикацията в "Two Lines", три негови разказа - "Сирене", "Капитани" и "Истинското име на един човек" - също са преведени от Зоя Маринчева и включени в алманаха Thresholds в Остин. Там творбите му са представени редом с писатели от Русия, Украйна, Уругвай и други страни. Анди Харлей описва разказите на Бонев като “кафкиански” със стил “непринуден и кристално чист”.

Въпреки че не съм голям почитател на предговорите към книги с млади автори поради различни причини, този случай е особен. Кратките разкази тук са необичайни за българската литературна сцена – те представляват интересен жанров микс и предизвикателство за читателя. Тези малки истории изискват внимание при четене и развита литературна чувствителност; те смело комбинират гротеска с лирическа импресия; притежават игрова структура наред с искреността си.

Тази проза прави впечатляващи скокове между битови детайли и фантастични трансформации; тя играе със значението чрез буквално интерпретирани метафори. Често се наблюдава моделът „чудото във всекидневието“, но истинското значение зависи от характера на това чудо – вариращо между поезията and фейлетона.

Не навсякъде тези противоречиви комбинации успяват да убедят напълно читателя; въпреки това книгата остава успешна цялостно. Това не са просто литературни проявления – става дума за непредвидим експеримент в литературата след сложните социалнополитически промени през последните петнайсет години.

Разказите успешно уловят стреса около нас посредством гротесков катарзис: те предлагат оптимистична перспектива чрез игривост дори когато разглеждат горчивината на ежедневието. Имам надежда за бъдещето му като автор стига да остане верен себе си.
Огнян Сапарев