Кеворк проговаря 2: Тайните дневници 2004-2008

К. дойде да се консултира относно някакъв странен телевизионен проект и ме запита дали не е направил глупаво решение. „Какво всъщност означава глупост, какво значи да не си напълно в себе си - обясних му. - Обикновено дневниците се публикуват поне 20-30 години след смъртта на техните автори, а аз го правя сега – това определено е истинска лудост. Ще бъде чудесно, ако поне един човек остане доволен от прочетеното...“ Но от друга страна, не означава ли това, че все още съм жив?

Каква е същността на писането на дневници? Може би една забележка на Т. Джеферсън Паркър по друг повод може да внесе светлина върху въпроса: „Ужасна пустота е да наблюдаваш как собствената ти история се разпада...“. Дали тези думи са напълно верни? Не съм сигурен за това. Освен това имам време – досега съм стигнал само до 2004 година.

***

Какви тайни оставих извън дневниците си? Немалко неща. В началото споделих, че решението ми изглежда налудничаво. И все пак, не стигнах до финала – много остава недосказано.