Огледала на въображението

АЛЕКСАНДЪР ЧАКС (1901 - 1950) е роден и починал в Рига, където преминава целият му живот и оставя своя отпечатък. Той не е само първият градски поет на Латвия или реформаторът, който въвежда свободния стих; той е също така културна икона, пред която поколения читатели се прекланят и рецитират творбите му от памет. Поезията на Чакс представя Рига като един завършен поетичен свят – уникален град вътре в града, изрисуван с удивителни метафори и фин лиризъм, изпълнен с болка и хумор. Неговите стихотворения впечатляват със смели сравнения и причудливи образи от различни социални среди. Всяко произведение представлява майсторски изработен портрет: черният бивол на покрива - коминочистачът, просякът, въглищарят, файтонджията с агонизираща съдба, старата жена от будката за вестници, пияните моряци в кръчмата, жената от предградията и латишкият стрелец с неговата любима.

Литературната критика възхвалява работата му като значима за латвийската поезия подобно на влиянието на Аполнер върху френската литература или Незвал върху чешката.

"Където Даугава тихо шурти като мадейра
в бутилка,
където корабите спят край брега,
където хората се нахвърлят на стоковете
като към пропаст или небеса,
където подемният кран прилича на стиснат юмрук
с показалец – без умора
бих могъл да бродя до късно през нощта."

Из "Моят булевард"