Избрани произведения Т.9: Семейна сага. Разгадавайки баща си. Бомбите/ Твърда корица

Две родословия, обединяващи историята на предци и потомци, представляват важен елемент от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е същността на произведението на Вера Мутафчиева. Със своето изтънчено и увлекателно слово, авторката ни води през почти два века хронологични рамки. Художествено-документалното разказване осветлява социалната атмосфера от не толкова далечното минало чрез историите на семействата Мутафчиеви и Трифонови, както и техния отражение върху историческото развитие на народа ни. Тази проекция акцентира положителните аспекти, без да премълчава негативите. Вера Мутафчиева винаги пише за тези недостатъци с любов и тъга — целейки да провокира размисли и самооценка у читателя.

Определянето на жанра на книгата е сложно; тя може да бъде наречена генеалогия или историко-икономическо описание, а понякога дори топонимия. В по-широк контекст се вписва в народопсихологията, а в определени части носи есетистичен характер. Интердисциплинарният подход при анализа на родословията и описанието на населението показва как отделните клонове са черпили сили от своя произход.

В цялото си творчество Вера Мутафчиева следва принципа, че историята на един род трябва да бъде разглеждана в контекста на времето си; така биографията му става част от националната идентичност. Образите на предците и потомците служат като основа за разбиране не само за самия род, но също така като отражение нa българското усещане за свят — традиции против нововъведения; борба срещу статуквото.

Книгата „Разгадавайки баща си: Опит за биография на Петър Мутафчиев“, публикувана през 1997 година три години преди „Бивалици“, поставя интересна критическа загадка - двата текста изглеждат много монолитни и трудно подлежащи рефлексия. Професионализмът в биографизма й предлага ценен ресурс.
Първоначално предположих, че четенето само една от книгите ще улесни възприемането na другата; реалността обаче беше различна – многократно завършвах едната книга с намерение веднага да започвам другата без успех в опитите ми да установя ясни разлики между тях или пък обща линия между двете творби.
Този двойствен биографизъм може дa доведе до теоретично объркване — текстовете лесно се четат сами по себе си, което допълнително усложнява ситуацията: чувстваш необходимост повторно dajna началo към тях с лекота докато навлизаш във все по-задълбочени анализи . Така се образува омагьосан кръг без пространство za повърхностни заключения."