Гео Милев в спомените на съвременниците си

Гео, който беше начетен и вдъхновен, се появи сред нас и донесе усещането за нещо ново. Той започна да споменава имена, непознати на нашата духовна общност, което предизвика размисъл и раздвижване в традиционните ни възгледи относно писателите, художниците и актьорите. Така постепенно пред техните идеи се откри нов хоризонт.

Той бе запознат с велики класици в поезията и прозата и умело описваше техните произведения. В трудните години на войната Гео замина за място, където не беше призван, но изпълни задълженията си с достойнство: получи отговорна и опасна задача, която изпълни с решителността на честен човек. Оцеляването му след всичко това бе истинско чудо!

И ето го отново между нас – Гео; макар осакатен физически, той носеше бодър дух и упоритост за живот. Страшното преживяване със смъртта не успя да потуши жаждата му за творчество. Поетът, драматургът, есейистът и критикът в него започваха да взимат форма.

Погледът му към живота се промени през годините, но страстта му към духовното дело остана същата - вярваше в онези творци, които чрез своето изкуство придават смисъл на живота. Но внезапно бурята дойде - страховита сила грабна Гео пред очите ни завинаги.

Професор Асен Златаров