Архивите говорят: Из личния архив на Кимон Георгиев Т.IV

Често съм споделял, че съдбата ми предостави уникалната възможност да бъда не просто близо, а в непосредствена връзка с Кимон Георгиев в продължение на години. Общуването с него беше истинско преживяване – то не се свеждаше до обикновени разговори. Въпреки ежедневността му, това взаимодействие никога не придобиваше характер на рутина. То бе израз на взаимно разбирателство и обмен, който надхвърляше простото обсъждане на исторически събития; всичките ни думи рисуваха картината на българската съдба. Винаги има пътища напред в безкрайността на България и те трябва да бъдат открити както между редовете, така и върху белите пространства от неговите архиви. Когато размисля за живота и наследството на Кимон Георгиев, желая да виждам по-широката картина за развитието на държавата ни, вместо да се фокусирам само върху отделни моменти или малки детайли по течението ѝ. Стремя се винаги да запазя перспективата за значимото и трайното в историята ни. Независимо колко кратка е крайбрежната линия на страната ни, вярвам твърдо, че българската държава ще продължи своето плаване през огромния океан на нашия свят.

Гиньо Ганев