Старинни черкви в Пловдив

Съдбата на тази книга е наистина интересна. Завършена през 1956 г., в период, когато атеизмът се пропагандира с особено усърдие, такава „опасна” литература не е била желана дори от издателството на Светия Синод. Патриарх Кирил съветва автора да изчака подходящ момент за публикуването й. В писмо от 1957 г. Димитър Талев изразява мнението си, че произведението представлява ценен труд, написан със завидно майсторство и чувствителност към поезията и историческата истина. Той добавя, че се е обърнал към компетентни специалисти с надежда ръкописът да бъде отпечатан. Това става реалност едва след 44 години благодарение на издателство „Летера”.

Книгата „Старинни черкви в Пловдив” не е религиозна по своя характер; тя представлява художествена документалистика, в която преданията и легендите са сплетени с множество факти и важни личности, както и ценни изследователски данни. Историята на Българската православна църква е тясно свързана с развитието на българската култура и държава. Летописецът от Пловдив я пресъздава в познатия си стил – като сладкодумен разказвач. Той разглежда церквите не само като центрове на християнството, но най-вече като исторически и културни паметници на българското наследство в древния град.

Настоящото второ издание отбелязва 120-годишния юбилей от раждането на автора му и 150-годишната годишнина от основаването на Българската екзархия.