Спомням си, да, аз си спомням

Може би никой друг актьор не е успял да се сбогува с аудиторията по начин, изпълнен с жизненост, както в „Спомням си, да, аз си спомням“ – филмът-изповед на Мастрояни. В навечерието на края на своята кариера той споделя със стоическо чувство за хумор, нежна ирония и потисната чувствителност своите размисли за артистичния живот и изкуството да живееш. По време на снимките на „Пътуване към началото на света“ в Португалия през 1996 година, между планини и море, Марчело охотно заставал пред камерата и извличал от съзнанието си многобройни спомени и размишления. В смелата му кариера, продължила петдесет години сред разнообразното множество творци, с които е работил, ярко сияят имената на любимия Де Сика; безмилостният учител Висконти; Фелини – съучастник в неговото творчество; а също така подстрекателят Ферери. Изказванията на този комедиант-прагматик внезапно ни напомнят за най-великите: Чехов - брат по дух; Дидро - който твърди, че актьорът трябва да предизвиква плач у зрителя без самият той да плаче; Пруст и Кафка.
Тулио Кезич